събота, 22 декември 2012 г.

Подреждане на маса и аранжиране в японски стил



      На всички е известно, че японците седят на пода и сервират храната си на ниска масичка. Ако ще организирате тематична вечеря за семейството си или сте поканили гости, ето как трябва да подредите мястото в японски стил.
1. Най-напред на пода се постила  татами. Това е дебела рогозка от оризови стъбла. Японците твърдят, че мирише много хубаво. Ако не можете да намерите татами използвайте обикновена рогозка. Върху нея поставете ниска масичка и около нея наредете възглавниците /zabuton/, на които вашите гости ще седят. За предпочитане е да бъдат в неутрален цвят, за да може да изпъкне красотата на трапезата. В съвременните японски домове възглавниците вече са в комбинация със седалки с гръб /столове без крака/.
2. Масата е без покривка. Или може да разнообразите като пред всеки гост поставите малка елегантна рогозка /отново в някакъв неутрален цвят/, върху която сервирате съдовете. Но, ако искате да поставите покривка, трябва да бъде дюс, в плътен бял или черен цвят. Използват се хартиени салфетки.
3. Сервирайте по един сет на всеки гост. Японския индивидуален комплект за хранене се състои от купа за ориз, купа за супа и съдчета за четири вида прости ястия. Купите и чашите, които са празни и ще се използват по-късно при храненето се поставят на масата обърнати с дъното на горе.
      Основната храна е ориза и винаги се поставя в предната лява част. Мисо супата също е задължителен елемент и винаги се поставя в предната дясна част. Също така трябва да има и някакъв вид протеин, затова се сервира риба на скара или пържена, или някакво месо. Гарнитурите обграждат другите съдове. Клечките за хранене се поставят в средата на предната лния на композицията на 2-3 пръста от ръба на масата. Задължително се поставят на поставка, с върховете на ляво, като върховете им трябва да са обвити в хартия. Ако нямате готово пликче, използвайте за целта книжна салфетка. Клечките никога не трябва да докосват масата. 
По схемата:
1 – Предястие /например варени храни/
2 – Ориз
3 – Основно ястие /печена риба,пържени храни, сашими – резенчета сурова риба/
4 – След ястие /зеленчуци и риба в различни винени сосове и дресинги/
5 – Гарнитура /краставички, уасаби или други/
6 – Супа Мисо 




      Аранжирането на помещението е просто, но стилно. На трапезата не се слагат цветя и украса. Направете кът в близост до масата, като върху обикновена табличка подредите икебана или бонзай, камъни и предмети от естествен материал /бамбук, глина/. 



Когато ще аранжирате с орхидея, цветето задължително трябва да е живо - в саксия
      На стената окачете картина, гоблен или лента с японска тематика / планински пейзажи, птици, черешов цвят, ветрила/.
       Стилистична интерпретация на йероглифи може да придаде на стаята Дзен ефект. Прости фенери от оризова хартия с мотиви върху нея ще допълнят екзотичното въздействие.
Един европеец в японски ресторант

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Японска кухня и прибори


             Когато ще споделям информация за друга култура, винаги правя консултация с човек принадлежащ на този бит. И тъй като в случая ще пиша за традиции и маниери на общество много далечно от европейското, се консултирах с японка живееща в България от няколко години. Тя е част от организаторите на Японския културен център в София и преподавал в единственото училище у нас, с изучаване на японски език. По нейна молба няма да споделя името й.
      Материала, който искам да ви представя е по-голям по обем, затова ще го разделя на две публикации - Японска кухня и прибори и Сервиране и етикет на масата в японски стил.
      Съдовете, които се използват на японската трапеза, по правило са в квадратна форма, като единствено купата за супа е кръгла и евентуално някои от допълнителните чинийки може да са в овална форма, като акцент на масата. Японците са единствените производители на квадратни дини. Правят го с цел по-малко отнемане на място при съхранение и превозване. Съдовете са едноцветни с чисти тонове. Това е по традиция. Съвременните производители си позволяват декорация и многотоние в посудата, както и някои по-различни форми. Японските клечки за хранене са по-къси в сравнение с китайските и по-добре оформени /боядисани и лакирани/. Към тях има фигурка, като подложка, за да не се допират клечките върху рогозката за сервиране. Лъжиците, независимо от големината са порцеланови или пластмасови. 






              Основен елемент в японскато меню е ориза. Не, че нямат хляб, но той е много скъп и поради тази причина ориза е за предпочитане.
       Всички знаят, че базовата храна на японците е сушито. И това не е точно така. Между другото правилното наименование на храната е СУСИ. Приготвянето на суши е изцяло мъжка професия, защото се смята, че женските ръце са много студени и не могат да оформят добре лепкавия ориз в топка. Има няколко вида суши: това което се сервира на шайби, увити с пресовани сушени водорасли е маки-суши, плънка в джоб от пържено тофу се нарича инари-суши, овалните топки ориз с морски продукти отгоре сa нигири-суши, а купичка със суши ориз с насипани отгоре морски продукти се нарича чираши-суши.
       Задължителна за японските домове е “Мисо супа”. Тя се сервира почти към всички ястия. Има и други видове супи - царевична, гъбена, бобена. Това не е боб-чорба, а “Шируко”- сладка супа вътре с цели зърна боб, с вкус на разредено с гореща вода сладко от боб.
Мисо супа
             Друга популярна храна е “Сашими”. Тя представлява сурова риба, която не се готви по никакъв начин. Майсторлъкът при "приготвянето"  на много и различни видове сашими е в това как ще бъде нарязана рибата и как ще бъде украсена. Освен зеленчуци за декорация в чинията се използват и много цветя, които също се изяждат.
       Много предпочитано ядене е и “Раменът”. Нещо средно между спагети и супа. Има различни видове в зависимост от това какъв е бульонът.  



             Темпура е още едно популярно японско ястие. Представлява месо, зеленчуци или морски дарове, покрити с тънка хрупкава коричка. И въпреки че произхода на панираните ястия е европейски, този японски специалитет притежава лекота и изисканост, типични за японската кухня. Приготвя се само от пресни продукти. Панировката се прави от яйца, брашно и домашно приготвена галета. Нанася се на много тънък слой около продукта и се пуска за кратко в горещо олио.

            Други ястия, които са много по-традиционни от сушито са якитори, терияки, окономияки, такояки.
      Якитори са шишчета, по-дребни от нашите. Има много разновидности - приготвени от език, сърчица, дробчета, хрущяли с кожички, пилешко, завито в големи гъби. Правят се и със свинско, но самото наименование означава "печена птица" и затова обичайното използвано месо е пилешко.
            Такояки са пържени топчета от тесто с парчета октопод.
     Мезета - мезето в Япония е на голяма почит. Разновидностите му са далеч над познатите ни от нашата кухня.
Калмари и пържени картофи с водорасли сервирани малко по български
Поднос с мезета
            Има оше много ежедневни и популярни яденета, които ще ви изброя за обща информация: “Соба -  много мека и леко сладникава питка за хот-дог, разрязана по дължина и напълнена с Якисоба“ - паста от пшеничено брашно, запечена на плоча и полята с кафяв плодово-зеленчуков сос и Оризов хамбургер - хлябът е заменен с оризова питка, а кюфтето – със задушени парченца месо. Към тези ястия маже да добавите “Бяла вода” -  има вкус на подсладено кисело мляко, разредено с много вода, и овкусено с лимон. 
Соба
Оризов хамбургер
 

Бяла вода
             Пиша тази информация, не защото непременно трябва да консумирате тези ястия, а защото, според мен, когато се прави тематична закуска или обяд трябва да се доближим максимално до чуждестранната култура и бит.         

неделя, 28 октомври 2012 г.

Свещ от портокал


      Тази свещ няма да ви огрее с много светлина, но пък дава аромат, уют и елегантност на трапезата. С нея можете да декорирате масата във всеки сезон, но най-подходяща е през есента и зимата, когато липсват пъстрите багри и ухания на летните цветя.
Необходими материали 


Един голям портокал
Остър нож за плодове и зеленчуци
Зехтин или олио
Запалка или кибрит 

     
      Разрежете хоризонтално, през средата кората на портокала. Отделете кората на едната половина, като оставите стволчето в средата на портокала, захваното за другата половина. Това ще бъде “фитила” на свещта.
      Отделете парчетата портокал, като отново внимавате да не прекъснете ствола в средата.


      
       Напълнете с олио, получилата се купичка. Запалете ствола, който е в средата.

В началото на горенето

В края на горенето
      Сложете свещта на подходяща подложка или чинийка. Така е не само по-красиво, но и това е превантивна мярка против пожар в случай, че се преобърне и изтече. Ако не можете да се справите със ствола в средата, на негово място прекарайте фитил през кората на портокала.
      Освен портокал можете да използвате грейпфрут или лимон. На мен лично, аромата на портокал най-много ми допада.
       Ако искате да разнообразите така получените свещи – изрежете отвор на дъното на кората от другата половина от портокала. Покрийте с нея първата половина /”сглобете” портокала/. Така получавате свещник. Отвора отгоре трябва да е достатъчно голям, за да може да влиза въздух, който подпомага горенето и през него свободно да излиза аромата.


вторник, 16 октомври 2012 г.

Италианска закуска


             За италианската закуска съм взела информация от моя приятелка, която е омъжена за италианец, но живее в България. Дъщеря й скоро се омъжи за италианец и живее в Милано. А майката на моята приятелка също е италианка. Така, че вярвам, че информацията, която имам е истинска.
      Естествено е в отделните райони на Италия, закуската да бъде различна, но все пак има някои общи характеристики, които я определат като национален стил.
      По правило италианците имат две закуски – сутрешна и следобедна.
      Сутрешната закуска (Colazione) е между 07.00 и 10.00 часа и е задължително сладка на вкус.
Може да си изберете от: бишкоти /които са фаворитите на закуската/, парче торта, сладки палачинки със сметана или сладолед, бриош, сладки бисквити, кроасани с шоколад / в Италия се наричат  Cornettos/, препечена филийка намазана с масло и сладко или шоколад. За да бъде истинска италианската закуска задължително трябва да има шоколад, независимо в какъв вид. Към храната се предлага чаша кафе - то е от съществено значение. Дали италианците ядат или не, те задължително сутрин трябва да имат чаша еспресо (едина доза на машината черно кафе в малка чашка), капучино (черно кафе с мляко на пяна отгоре) или кафе лате. Децата пият мляко или горещ шоколад – до тийнейджърските си години, когато започва консумацията на кафе. Всички елементи от менюто /с изключение на тортата и палачинките/ се консумират, като ги топват в чашата с кафе.
      Извън традиционното меню в някои райони на Италия може да се сервира хляб и сирене. По принцип хляба, който се консумира за закуска е Чибата и се яде на дебели резени, а сиренето е Рикота или меко Маскарпоне. Може да се ползва и Моцарела, въпреки, че го предпочитат за обяд в горещите летни дни.

  

Черно кафе с мляко на пяна
Малка чаша с еспресо
      Сицилиански бриош. Италианския хляб може да се изпече на отделни кифлички или на голяма форма, от която после се режат парчета.
Сервиране на сутрешна закуска






             Следобедната закуска (Merenda) обикновено е около 15.00 - 16.30/17.00 часа. Традиционно може да се състои от топло мляко с хляб и мед, кисело мляко смесено с плодове /предпочитани са банани и ягоди/, сладки, сладолед, плодова салата, ядки, бисквити, торти. Може да се хапне прошуто, чери домати, яица /рохко сварени или пържени, и да не са бъркани/. В централната част на Италия се консумира печен хляб с чесън, малко сол и олио или печен хляб, в който се втрива пресен домат.